Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: kitty25
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13761

Онлайн са:
Анонимни: 84
ХуЛитери: 12
Всичко: 96

Онлайн сега:
:: Heel
:: Flagumdei
:: pastirka
:: Markoni55
:: mariq-desislava
:: CheGuevara
:: misteriavechna
:: mamontovo_dyrvo
:: gogata622
:: Gabriel
:: LeoBedrosian
:: traveller

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2018 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
17 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаБез заглавие
раздел: Поезия
автор: ma_gi

Не ми се разказват спомени.

Просто бъди ми
фантазия!

… Вярно –
понякога топлят.
А понякога са
омразата.

Човеците сме си хищници –
Ангелите
са горе.
Можеш да ме разнищиш.
Мога
да спра да моля.

Колкото да те пазя,
все ще отворя
рана,
колкото да не мразиш,
счупено
ще остане.

И ще белеят кости,
щом си отиде
времето –
за теб ще съм само гостенка,
ти –
нелепа потребност…

Защо да го причинявам?
И да разказвам
спомени?
Колко сол
помнят раните?
И колко
да са оголени?

Краят лежи в началото.
А после
ражда омразата.

… Понякога отминава.

Ти
остани ми фантазия!


Публикувано от hixxtam на 09.10.2017 @ 14:53:02 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   ma_gi

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

21.06.2018 год. / 15:30:34 часа

добави твой текст
"Без заглавие" | Вход | 5 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Без заглавие
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 13.04.2018 @ 23:49:50
(Профил | Изпрати бележка)
Сила си трябва да не си рецидивист към солта в раните :)))) И разум за "Просто бъди ми фантазия!". Поздравявам те за цялата ти прекрасна поезия!


Re: Без заглавие
от Mia2442 (mia2442@gmail.com) на 10.10.2017 @ 20:58:37
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/watch?v=NxBTchwLQ3g
Ма-ги!Магия си, ама какво да каже един прозаик - коментирам само, за да го имам в коментарите си и да го намирам по-лесно, когато искам да го чета пак. А то стих без заглавие си е сираче, но ти си знаеш - аз ти благодаря, наистина!:)


Re: Без заглавие
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 10.10.2017 @ 10:48:58
(Профил | Изпрати бележка)
Нека остане фантазия, за да има по-малко сол в раните, Маги.
Това стихотворение ми прилича на връх от игла, с който искаш да зашиеш отново душата си...


Re: Без заглавие
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 09.10.2017 @ 22:11:10
(Профил | Изпрати бележка)
И фантазиите хапят понякога. С малки, остри, вампирски зъбки. А после, докато все още топло кървиш, те мятат на гръб и изчезвате в мрачината. Пази се, дръзка ma_gi...
Ама как пишеш, а? Може и камък да сбръчкаш :)


Re: Без заглавие
от mariq-desislava на 09.10.2017 @ 17:52:32
(Профил | Изпрати бележка)
Паузите в любовта са необходими, за да не се уморим от мечтите и да успеем да обвием в залезни корици миналото - така изкорубено го прочетох това стихотворение.:)