Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: METAFORA
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 13693

Онлайн са:
Анонимни: 56
ХуЛитери: 10
Всичко: 66

Онлайн сега:
:: pastirka
:: Albatros
:: mariq-desislava
:: starozagorez
:: secret_rose
:: lennichkata
:: Heel
:: leslieshay
:: genab
:: Markoni55

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2017 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
19 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЕзан за зората
раздел: Поезия
автор: secret_rose

В тази нощ
ветровитият кей
на две преки навън от сърцето
там където
в износена стара хърка онзи мъж
с изгоряла джигара
и сгърчени пръсти
просунва отчаяни мисли след нея - ефирната пъстра жена -
ветровитият бряг се протяга - история стара.
Като мокра, ръждива синия се вие
гърбът му
на тъмния бряг
и разлива очи към мангала на малката циганка
клекнала с наниз от седем души и пера
и теспих
и брои ли брои стъкълцата на правата вяра.
Избелели плакати плющят под ребрата
и тънките чашки с ракъ - минарета, изправени косо -
прехвърлят на зарове бялата яхта на изгрева
зъзенещ и сив -
два сърдечни откоса
стрелба,
сладка песен за тиха любов
и мълчание... тежко от грапави, кръвни слова,
забраздили сърцата, земята, душата
на всеки,
дошъл да послуша и види.

Аз видях
как насън засиява ръката и бяла,
на нежната, пъстра жена.
Тя помаха отгоре, от мнимата слънчева лодка.
Как пропадаха гларуси, циганки, въглени:
"Сестро, ела
да ти казвам,
сънуваш,
светът е сирак,
а сега е студено -
измръзнаха всички оглозгани улични котки
от тази страна."
Как от тежките, мътни клепачи и стара хърка
се изтекоха в мрака
сълзи, богове, наредени на стара синия за кастинг,
седем трудни души - заклеймени родилки на мрака.
И една недочетена още,
самотна обида.


Публикувано от anonimapokrifoff на 09.10.2017 @ 08:57:34 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   secret_rose

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Кронос
автор: SylviaMak
65 четения | оценка 5

показвания 101244
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Езан за зората" | Вход | 2 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Езан за зората
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 10.10.2017 @ 14:49:51
(Профил | Изпрати бележка)
Този кей "на две преки навън от сърцето",
малката циганка "клекнала с наниз от седем души и пера",
"бялата яхта на изгрева" и онази "недочетена още, самотна обида" - са все образи, които влизат с възхита в съзнанието на читателя и са готови да останат там, защото са толкова самобитни, цветни и ярки, че самите те те правят разпознаваема като стил и начин на мислене и писане. Хубаво ми е, застанала до изворния шум на твоите думи, в които откривам магнетизъм на художник, Меги.


Re: Езан за зората
от IGeorgieva на 09.10.2017 @ 23:31:35
(Профил | Изпрати бележка)
Тихата любов е над всичко, Меги.
И когато я няма е студено, и светът е сирак!