автор: slash

Поете наш, който си в отвъдното,
пиша ти аз, читател от бъдното...
Някога написа в писмо до мен
„Не бойте се, деца, за утрешния ден!“
Било е толкова отдавна, а сякаш вчера,
когато ми написа: „Ще ви нахраня с вера!“
И до днес чета в писмото от теб,
че за всички деца ще има „хлеб“!
И че когато изгреят на утрото лъчите,
ще има радост на всички деца в очите!
Че всяка плесен ще бъде далеко,
в душите на децата ще е леко,
че когато се връщаме от далечен път,
ти ще шепнеш: „О, колко е хубав светът!“...
... Поете наш, който си в отвъдното,
добре, че не дочака, за да видиш бъдното!
Ако знаеш само колко е морално осквернен,
твоят толкова чакан утрешен ден!
Ако знаеш само какви станаха децата,
с червило, грим и фон дьо тен по лицата.
Ако знаеш само как всички лъжат без мера,
изгубили чест, достойнство и вера!
Ако знаеш само колко сме затънали в плесен
и слушаме в захлас на Азис новата песен!
Ако знаеш само колко е скъп хлеба,
как животът ни стана втора употреба.
Ако знаеш как българите хващат емигрантския път,
ще шепнеш: „О, колко жесток е станал светът!“...
Да, животът и днес продължава да е мръсен,
по Вапцаровски зъл, озъбен и навъсен.
И така ни липсват твоите силни думи,
твоята Вяра, която не я убиват и куршуми!