 |
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 4
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Прозаично отхвърляне на сладострастните изгреви" | Вход | 6 коментара (21 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Прозаично отхвърляне на сладострастните изгреви
от leslieshay на 10.10.2017 @ 15:43:41
(Профил | Изпрати бележка) | | Не знам дали това си имала предвид, но като го прочетох, ми вдъхна едно усещане на уют, но и на самота. Което не задължително е лошо и не задължително е хубаво, но е подходящо време за създаване на красиви стихове :) |
]
Re: Прозаично отхвърляне на сладострастните изгреви
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 10.10.2017 @ 10:11:45
(Профил | Изпрати бележка) | Пътят на Аза е винаги единствен и пуст, "оглозган до костички" от странника пътник. Но чака да чуе, дори без никога до сега да е чул, онова "звънче, или глас и копитце".
Колко ли високо летиш, за да слезеш "долу до тъмните борови връхчета", момиче? Висините в душата ти приземяват дори природната посока "нагоре". Не мога да приема, че това е прозаичен опит за отхвърляне, по-скоро е поетично приласкаване на живота, открил ни се в прозаичната си поза.
Много стъкълца от поезия има в нарисуваната от теб витражна картина, Меги. |
Re: Прозаично отхвърляне на сладострастните изгреви
от secret_rose на 10.10.2017 @ 11:57:09
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | В Шехризар бях насадила цяла мъничка горичка и от втория етаж на моята къщица слизах долу при тези бебета - борчета :)))
Там беше прекрасно, прекрасно е да живееш дълги години в гората. Сега в милионния град съм изгубена.
Иначе там си живеех на една клонка на върха на най - високата топола и броях яйцата на бухалското семейство всяка сутрин, да не би вятърка да е пакостила и да е счупила някое :)
@--;-- |
]
Re: Прозаично отхвърляне на сладострастните изгреви
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 10.10.2017 @ 14:07:44
(Профил | Изпрати бележка) | В каква красота си била потопена, Меги! Дори сама си я отглеждала и си бдяла с птича загриженост за бъдещите бухалчета... Аз пък си имах едно дърво - кестен в градския парк в Ямбол и на знам защо си го бях присвоила, след като не бе садено от мен, откроявайки го сред останалите, защото наистина го чувствах по някакъв особен начин мое. Като застанех под него с вдигната глава към красивата му корона, то ме вземаше с клоните си нагоре към върха, връзваше ми слънчева люлка и ме люлкаше между мечтата и действителността... Но наесен винаги първо се обагряше в оранжево, а аз си мислех, че това се дължи на чувствителността му, прекопирана от мен така, като че ли то и аз бяхме близнаци...
Ех, Меги, отнесох се и аз по далечните мои спомени... Извини ме. |
]
Re: Прозаично отхвърляне на сладострастните изгреви
от secret_rose на 10.10.2017 @ 16:21:45
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | | Обичах тихия живот сред природата и далече от хората... Зиме чакалите слизаха до вратата :))) а децата живееха сред животни и една дива, неописуема свобода. Имам цял роман за там, някой ден може да се реша да го издам. Още свикваме, от 3 години сме в цивилизацията и е трудно... |
]
Re: Прозаично отхвърляне на сладострастните изгреви
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 11.10.2017 @ 10:01:18
(Профил | Изпрати бележка) | | Много е трудно да се преселиш от едната в другата крайност, да се адаптираш и да ти е хубаво според човешката ти необходимост на приспособяване. Ако имаш финансова възможност, не бави издаването на този роман за истинския живот, Меги. Ще има читатели, убедена съм в това. |
]
Re: Прозаично отхвърляне на сладострастните изгреви
от secret_rose на 11.10.2017 @ 13:02:39
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Да, трудно е и трудно свикваме, но е необходимо... заради училищата, операта, заради толкова много неща :) Емили - малката ми дъщеричка - отказваше да говори и се плашеше от хората, но там при нас хора много нямаше :)))
Сега вече всичко е наред, но е толкова трудно да изоставиш пустите черни пътища и да се движиш между милиони автомобили. Шумът и тълпите ме убиват. |
]
Re: Прозаично отхвърляне на сладострастните изгреви
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 12.10.2017 @ 10:20:20
(Профил | Изпрати бележка) | | Последните ти думи отекнаха в мен като някакъв вик, след който ми трябваше време да се съвзема... Не позволявай да ти действат така убийствено шума и тълпите. Изкуството спасява с всичките си форми, а ти имаш афинитет към него и лечебната му сила ще ти помогне. Искрено се надявам, Меги! Прегръщам антистресово и теб, и малката Емили! Обичта също лекува... |
]
Re: Прозаично отхвърляне на сладострастните изгреви
от secret_rose на 12.10.2017 @ 10:44:37
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Човечетата сме приспособими... Не е истина, какво можем да издържим, изтърпим и дори да се интегрираме. Поставени в условия на война ставаме жилави до неузнаваемост :))) понеже за мен е война.
Къде ми останаха боровете и бухалите...
Много ми е приятно да си общувам с теб, Пастирче, думите ти - и в коментари, и в рими - са лековити @--;-- |
]
Re: Прозаично отхвърляне на сладострастните изгреви
от elsion (negesta@gmail.com) на 08.10.2017 @ 16:41:49
(Профил | Изпрати бележка) | | Прозаично друг път :) |
]
Re: Прозаично отхвърляне на сладострастните изгреви
от elsion (negesta@gmail.com) на 08.10.2017 @ 17:09:46
(Профил | Изпрати бележка) | Направо си те представих с голямата четка и с артистични петънца от боя по носа :))
(Самотата придава на всяко платно деликатност... Самотата и празните пътища.) |
]
]
Re: Прозаично отхвърляне на сладострастните изгреви
от mariq-desislava на 08.10.2017 @ 15:24:40
(Профил | Изпрати бележка) | Мечтател е онзи, който намира пътя си при лунна светлина, а наказанието му е, че съзира зората преди останалите хора - тъй рече Оскар Уайлд.:)
Но тук има и бленуване по нещо непостижимо, много желано от теб.{} |
]
]
Re: Прозаично отхвърляне на сладострастните изгреви
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 08.10.2017 @ 13:56:52
(Профил | Изпрати бележка) | ... и немеят всички посоки,
обходени, извървени и наши,
но вярвам, че някъде в тъмното
кима и невидимо мами ме
последното мое очакване...
|
Re: Прозаично отхвърляне на сладострастните изгреви
от secret_rose на 08.10.2017 @ 14:49:32
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Оглозгани са всички светове и няма капка живост по земята. Ела в безкрайната ми самота, да вкусиш белега на нищетата.
Безумно е човешкото сърце. "Надежда всяка тука оставете" е само сянка в моите ръце. Не давай, казват, перли... на свинете, и рози на магаретата - не.
Възхищавам се на силата ти. Може би ще дочакам ведри стихове от теб :)
|
]
Re: Прозаично отхвърляне на сладострастните изгреви
от zebaitel на 08.10.2017 @ 07:21:54
(Профил | Изпрати бележка) | | Братец Иванушка и сестра Альонушка... Сякаш носи такова тъжно и мило послание!!! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 859
ХуЛитери: 4
Всичко: 863
Онлайн сега:
