автор: Shrike

Името ми е Шест. От няколко години чакам Михаля, събличам се през ден чисто гола, поглеждам нескромно към пълнолунието и затварям капака на крема, който Азазело ми подхвърли на пролетния бал.
Да, всеки втори ден е пълнолуние в моя свят. Така, както всеки петък завършва с Валпургиева нощ. По принцип. Нито един косъм от скъпоценната ми пелерина от кожата на норка не е посребрен на вятъра. Напротив, придобива с всяка измината минута все по-лилав оттенък и заискрява в дисонанс с целия абсурд на времегубенето. В лявата си ръка стискам черепа-чаша преливаща от сладък малинов ликьор, в който плуват десетина заблудени водни кончета. Пияни от сладост и разгул, зачеват звездообразувания, подскачат по вълните на куц крак и си играят на слънчеви зайчета. Името ми е Шест. Досега никога не съм била Шест и се чудя дали пък няма да е последният царски гамбит на Нефертити. Той така един матирал всеки свой противник, матирал, докато един вторник не дошли гамените от горния квартал, нахакани с амфетамини до дупка и изпразнили две винтовки в корема му. И оттогаз вече никой не матира. Никого. И оттогаз даже няма вторници. Имам петел, но не съм му дала име, защото не е домашен любимец, а долнопробен лъжец от Софийския цирк. Изпаднал в немилост и се сетил, че едно време сме били съседи в таванското помещение на мой бивш колега с брада. Намигна ми, изкудкудяка гръмогласно и аз се навих да го пазя докато кокошките от полога боядисват великденски яйца. Името ми е Шест. Да се намажа ли с тоз пусти крем? Време е вече да скачам от прозореца.