Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Днес видях две жени на пазара,
две тъмни жени. Като птици.
Докосваха дюли
и грозде,
и ряпа.
На ръба на небето съвсем,
и такива едни
сякаш целият свят беше клетка -
покрита и сляпа.
Не повдигаха даже за поздрав красиви очи
и от миглите, помня, струеше прашец като утро.
А насреща им, знаеш ли - смях и надежда звучи
от сергиите пъстри,
покрити с найлони навътре.
Морски бриз се разлива по мокрите, бели тави
с наредени досущ от хазната султанска рубини:
нар и лъскави ябълки, круши и цели глави
целина, или кръгли и лепкави, медени дини.
Зад чешмата рибари заглаждат доволно мустак,
напоили очи от заметнат край масите глезен.
Пъстра рокля, шалвари, суджук,
в прахоляка - петак
и момчешко свистене: елате, вземете си резен -
най са сладки при мен плодовете, най вкусен каймак,
сирената са в златен зехтин
хайде, чичо, опитай.
Аз вървя между тях
и настъпвам вечерния злак,
а очите ми... тихо, на пръсти
нагоре политат...
към ръба на небето, към две забрадени жени
и към бледите пръсти, притискащи скърби и дюли.
Този свят изобилен
е толкова сам и раним,
даже в моите рими слеепее унил и притулен.
А така ми се иска да плисна над моя пазар
пъстролика и смела, и ведра,
над бейското било,
и от черните кърпи на мрака,
с мънисто назар
да зарея едно напористо и светло хвърчило.
И да пийна с душите им чай.
На синията,
там,
дето всеки еснаф и стопанка раздават вечерня
и единствено бог,
все така изоставен и сам
да низспусне очи пред човека
и да се почерни.
Публикувано от hixxtam на 05.10.2017 @ 10:04:48
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 5
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1309 четения | оценка 5 | показвания 71637 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Пазарни размисли" | Вход | 5 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Пазарни размисли от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 06.10.2017 @ 16:51:55 (Профил | Изпрати бележка) | Животът ни е пазар. Сергии притиснати една до друга, претрупани с фини, орнаментирани мечти, воални шепоти, резени надежди с различна дебелина, според дадената нужда, стъклени усмивки - крехки, блестящи и по две на цената за една... Има от всичко, но ние бичуваме сърцето си и препускаме без да допускаме очите си да шарят прекалено настрани. Бързаме залутани в еднообразното си полусъществуване и капките тъга и обич, които фонтаните на дните пръскат връз нас, отхвърляме с досадно махване на ръка... Някога така ме боли, че ми иде да бръкна в себе си и да се обърна наопаки, а после да се хвърля на сънищата - гол, уплашен, разнищен. Пък те нека ме късат - болка по болка...
Неописуема, туптяща от живот красота си положила тук... Започвам да се пристрастявам към магическата игра на словата ти... |
Re: Пазарни размисли от secret_rose на 06.10.2017 @ 18:16:45 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | И ние самите неволно или волно се превръщаме в сергии... водени от някакви не съвсем ясни копнежи, породени от още по - неясни липси... Наистина тъжна, много тъжна картинка...
Обаче метафоричният прочит ти отива :) Макар да изглежда, че пиша живота, такъв, какъвто е, всичко, което описвам са точно метафори. И се радвам, че разбираш... Ако разплета собствения си текст, ще напиша същото, което и ти, но с различни думи.
Благодаря. Публикувай и ти, и на мен ми се чете. |
]
Re: Пазарни размисли от secret_rose на 05.10.2017 @ 22:07:59 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Тъгата е онзи непрекъснат воал, покриващ сетивата ни от момента на раждането до сетния дъх... Толкова плътна и ефирна едновременно, подобно нежен обков около сърцата ни, решетката, в която душите пърхат, затворени и лелеещи свобода. Единствената двигателна сила, която повдига нараненото и страдащото, защото самата тя е изтъкана от надежда, но надежда от различно, непознато вещество. Нещо, останало в горния ляв ъгъл на сърцата ни, спящо, затрупано, но е там. Виждам го у всеки. Дори по пазарите...
@--;-- |
]
Re: Пазарни размисли от Markoni55 на 05.10.2017 @ 18:43:05 (Профил | Изпрати бележка) | Толкова време отлагам анонса на новата поетична идея "Рисувам те живот". Днес, като прочетох това, не усетих как намерих време и мислите ми се подредиха. Ти умееш не само да нарисуваш картината на един миг от живота, но и да ни потопиш в него, така че усетим неговата сладост и тревога със сърцето си. Ей такива стихове ми се иска да четем на 11.11. Надявам се ще ми избереш едно, което ти си решиш. Благодаря! |
]
Re: Пазарни размисли от Tsveti (violetcv@gmail.com) на 05.10.2017 @ 17:05:29 (Профил | Изпрати бележка) | Меги, някой път толкова живи и изразителни картини създаваш, че буквално се виждам като част от тях. Разкошно е! Хем е тъжно, хем някак светло. |
]
Re: Пазарни размисли от Tsveti (violetcv@gmail.com) на 06.10.2017 @ 11:02:32 (Профил | Изпрати бележка) | Разбира се, че ползвам, даже сме приятелки с теб :). Аз съм Цвети - Цветелина Александрова. |
]
]
Re: Пазарни размисли от pastirka (prestizh@abv.bg) на 05.10.2017 @ 14:07:13 (Профил | Изпрати бележка) | "На ръба на небето" - стоят "забрадени жени",
с мълчаливите мигли разпръскват "прашец като утро".
А в рибарските погледи мъжка покана звъни
"напоили очи от заметнат край масите глезен".
Душата ми използва асоциативните живи багри от твоята поетична картина и се опита да ги върне към теб като огледало.
Сякаш и аз бях на този пъстър пазар, Меги... Въобръжението ми остава оцветено след твоите рисуващи чувства и състояния думи... |
Re: Пазарни размисли от secret_rose на 05.10.2017 @ 22:02:54 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Тези пазари... - свидетелство за единение на мрак и светлина :) Обичам да обикалям цял ден, да разговарям с продавците, да гледам, как ръцете им сръчно опаковат зеленчуците, пълни със слънце. Това е тезгях, на който се срещаме всички - забулени и разбулени, добро и зли, нищи и вещи, всякакви. Там сме просто хора, подмамени от... глада. И докато обикалям, все някой ми подава чаша наров сок или току - що запарен, ароматен чай :) Как да не си отнеса поне една картина... |
] | |