...докато чакам нещо да се случи,
ще се събудят уличните лампи.
Недоверчив студът ще ме подуши -
ще се почувствам някак непозната...
Две улички припряно ще се скрият
прегърнати зад ъгъла на мрака
и ще разлаят сенките. Ще се огледам.
Прозорците ще приютят страха ми,
но ще усетя колко съм далечна...
Студът ще легне като пале във краката ми.
Ще му измисля име... Истинско - човешко.
И с кучешка любов ще го нахраня,
преди да разбера, че между другото -
докато чакам нещо да се случи,
от мене тишината си е тръгвала
със най-разлюбените и самотни стъпки...