ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 766
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 766
 |  /почти по В.Юго/
.............................
една година
отлитайки наесен
ятото не ме прибра,
така се лутах много зими
все сама,
а после понеже не загинах
свикнах със студа,
свикнах с мълчанието,
свикнах с тъгата,
единствена от моя вид
свикнах да съм все сама..
тогава бе така
сега се рея над света,
имам силата на сто ята,
и в тишината ми свещена
недостигната от никой друг,
отдавна спрях да бъда прелетна,
и не искам да се връщам повече
на юг
Публикувано от hixxtam на 30.09.2017 @ 22:21:35
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "човекът, който се смее" | Вход | 10 коментара (20 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: човекът, който се смее
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 29.10.2017 @ 15:05:45
(Профил | Изпрати бележка) | Много силен стих! Преминал от свикването до себеопознаването. След думите ти и заради Юго си мисля, че почти нищо не е така, както изглежда. Често, когато съм демонстрирала сила и независимост съм била най-слаба и най-много съм имала нужда някой по-силен да ми кажа да поспра и почина.
А ти не спирай да летиш, защото помня една голяма бяла птица, която много харесвам. И знаеш ли какво, любими ми слънчогледе. Това, че на 16-ти не съм била тук, не означава, че не съм си мислила и наричала безброй хубави неща за теб и не съм ти пожелала да си щастлива. Бъди жива и здрава и нека усмивката ти е истинско отражение на това, което усеща сърцето! Прегръщам те прелетно/непрелетна жено :))))) |
Re: човекът, който се смее
от libra на 29.10.2017 @ 21:57:33
(Профил | Изпрати бележка) | не се притеснявай за рож.ми ден, фениксе, не го празнувам втора година вече, а и знам, че точно ти не можеш да ме забравиш :) кой ме полива толкова години с лейката :) знаеш ли, вчера покрай коментар на един мой стар стих попаднах на други коментари и четох стари стихове на копието, на мартичка, на Уфф, попаднах и на един твой от старото време, други времена бяха тогава, абе вчера ми беше нещо като ден на старите албуми :) днеска вече не е, мястото на миналото си е в миналото..
фениксе, освен за голямата бяла птица :) имам още един невзрачен стих, който да ми припомня от време на време коя съм, ако зема се самозабравя и се унеса много много в полети :)шегувам се..
есен е
пред сезонна дойде
ятото тръгна
дори не се изви в небето
непредсказуемо
тръгна
маха нелепо с криле
сред всичките лебеди
о, тъжна малка кукувицо
лети докато паднеш
невзрачна изглеждаш, но
докато никой не те е познал
че не си лебед
махай с криле
лети..
лятото тръгна
а това небе е и твое небе.
24.08.2006
и мерси, че все още ме четеш :) |
]
Re: човекът, който се смее
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 03.10.2017 @ 22:40:06
(Профил | Изпрати бележка) | Аз само веднъж пробвах да се смея, докато летя и крилете спряха да ме слушат, заслушани в този непривичен за тях звук. Земята раззина пазвите си за мен и всичко замря...
Имала си късмета да срещнеш добър орнитолог-сърцеукротител, Либрезззз. Югът не се жертва толкова лесно... |
Re: човекът, който се смее
от libra на 04.10.2017 @ 22:36:12
(Профил | Изпрати бележка) | за такъв полет ли става дума? https://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=5618
трябва да разкажеш/напишеш/ някой път за твоето летене, ще ми е интересно да прочета..
а за смеха на човекът който се смее - това не е точно смях..всъщност той е тъжен и обезобразен..чувал ли си за компрачикосите, това са хора които отвличали деца, обезобразявали ги и после ги продавали за забавление по циркове, частни домове и т.н...лицето на този човек е нарязано така, че изглежда, че се смее, като маска, когато четох книгата в ранна младежка възраст си бях още дете и няма да забравя, толкова задушаващо ужасно ми се струваше описанието на този процес, помня как слагаха малко дете в делва и то живееше и растеше там, ден и нощ, година след година, докато тялото му не приемеше формата на делвата и тогава беше готово за продан, моделираха ги различно..прочетеното ще трябва много да е впечатлило детската ми психика щом до ден днешен го помня така детайлно..някои казват че компрачикосите не съществуват и че са лит.измислица на Юго, но истината каква е, никой не може да каже със сигурност..
:)
|
]
Re: човекът, който се смее
от libra на 03.10.2017 @ 20:24:23
(Профил | Изпрати бележка) | и освен че се раждат крепости се изграждат личности, за цената на градежите няма да говорим, щом все още сме тук :)
мерси, инди :)
---
п.п. само да спомена че 'човекът, който се смее' е заглавие на книга на в.юго и на този човек съвсем не му е смешно..а аз го взех за заглавие, защото е близко като усещане до текста ми |
]
Re: човекът, който се смее
от daro на 02.10.2017 @ 08:49:07
(Профил | Изпрати бележка) | усмихнат северен бряг... в онзи пети сезон, хармониращ само с твоето сърце :)
"...а дали е така, кой да ни каже" ;)
светли дни, Ил!
(((О))) |
Re: човекът, който се смее
от libra на 03.10.2017 @ 20:18:00
(Профил | Изпрати бележка) | север, юг, понякога са условни понятия дефиниращи не само място, но и посока..
а дали е така :) божа работа, дето се вика
мерси, че си тук индигова звездице :) и светли дни и за теб |
]
Re: човекът, който се смее
от ganima60 на 01.10.2017 @ 16:25:32
(Профил | Изпрати бележка) | Възможността да се приспособяваме,ни помага да оцеляваме!
Здравей,libra! |
Re: човекът, който се смее
от libra на 03.10.2017 @ 20:12:37
(Профил | Изпрати бележка) | абе оцелява, не оцелява, то този който е тръгнал по този път се е прежалил със старта още, тоест наясно че може да има жертви :) шегувам се..
а иначе, както казва еволюцията, оцеляват само приспособимите и то даже след това се изкачват на по-високо ниво :)
мерси за коментара, ganima60 :) |
]
Re: човекът, който се смее
от libra на 03.10.2017 @ 20:06:00
(Профил | Изпрати бележка) | | няма сезони,има само самота и тишина и болка и ей такива неща, докато дойде време да дойде уюта :) |
]
Re: човекът, който се смее
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 01.10.2017 @ 13:25:17
(Профил | Изпрати бележка) | Браво!
Прозвуча, като любимия ми Фридрих Ницше и неговия Свръх Аз. |
Re: човекът, който се смее
от libra на 03.10.2017 @ 19:46:08
(Профил | Изпрати бележка) | да..има нещо такова, което напомня за Ницше 'това което не ни убива ни прави по-силни"
мерси за коментара, Лео :) |
]
Re: човекът, който се смее
от IGeorgieva на 01.10.2017 @ 13:03:05
(Профил | Изпрати бележка) | | Като изповед - много ми хареса, Либра! |
Re: човекът, който се смее
от libra на 03.10.2017 @ 19:32:38
(Профил | Изпрати бележка) | | мерси, че го хареса, Иренка :) |
]
Re: човекът, който се смее
от mariq-desislava на 01.10.2017 @ 11:33:32
(Профил | Изпрати бележка) | | Оф, бе, Либре, защо си приличаме толкова, толкова ми е близко като светоглед.:) Лирическата е нещо като хибрид - хем от този свят, хем непринадлежаща на нито един възможен свят, но пък, разчитайки единствено на себе си, придобива постепенно душа от ново измерение.{} |
Re: човекът, който се смее
от libra на 03.10.2017 @ 19:29:24
(Профил | Изпрати бележка) | :)
https://www.youtube.com/watch?v=ebuD_F-8EM0 |
]
Re: човекът, който се смее
от libra на 03.10.2017 @ 19:22:05
(Профил | Изпрати бележка) | човекът който се смее - осакатен външно, озарен вътрешно..всичко си има цена..когато в твърде ранната си младост четох книгата/тогава им беше ред на френските автори/ ме порази точно това жестоко моделиране, има нещо подобно и тук, разкъсван на хиляди парченца, понякога се молиш да умреш, но ей на с почуда установяваш, че още си жив, че си оцелял и т.н.и прочее метаморфози са се случили..
мерси за коментара, Hulia :) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
