Така отлетяха толкова години
с обич, вяра и надежди много.
А днес си толкова далече нейде,
че трудно мога аз да те позная..
Сега ти казвам смело - сбогом
и дано да те забравя трайно
и дано да свърши всичко лошо
за да заживея и аз спокойно.
Няма вече рози в двора.
Попари ги сланата днес.
Дъждът и вятъра вилнеят,
пометоха по пътя всичко.
Така ще минат дните тихи,
заглъхнали за смях и обич.
А истината така горчива
ще се разхожда важна пак.