автор: apostola

Към мен прииждат днес лъчите
и носят образа ти драг.
Потъват в мене- във очите,
и ме заливат с трепет благ.

И цялата Вселена вече
пред мен застава с образ твой.
А Господ праща отдалече
и облачета за конвой.

Че ти ми ставаш днес Вселена
и в нея ти си моя Бог.
И по-красив от Елена,
билА в троянския чертог.

И като Парис в дни разломни
съм готов да мра за теб.
И нека чувствата огромни
да са любовния ни хляб.