Вечеряме,
криза,
щастието е сирак без нас,
мълчим, без да търсим очите си.
Помен ли е?
Ирисите се давят в ракия,
ванилено жито се люби с езика,
а ти си отсреща,
на масата.
Преглъщам те
сухо...
Привет, Anonymous » Регистрация » Вход |
|