автор: rady

Солена кожа, излишък на море,
и някакви непреведими думи...
Изплуват бледолики страхове
и късат всички тънки струни.

Изгубени русалки. Цветове,
които нямат нищо общо с бяло...
Подвижни пясъци... и брегове...
знамения във рибешкото тяло.

Но приказката свършва вече -
отдавна са краката ми човешки!
Пребродих болка - цяла вечност,
изпих най-сладките си грешки.

Часовникът коварно се присмива,
(отдавна от коварства съм пияна)
но все пак виждам - всичко си отива
и време е да се превърна в пяна.