 |    Есента е занимание самотно Есента чука по старата ми пишеща машина. И тя като нея е ощърбяла с няколко букви. Но най-важните са тук. И аз ощърбях. Кътниците ми олетяха заедно с Ъ, ер малък, В, Ц и още няколко от клавишите ѝ.
Но още се държим...
и все още пишем. Тъй както умеем. Може и да фъфлеме с моята пишеща машина, но ни се разбира. Който иска ще ме изслуша и макар трудно ще ме разбере. Малко са онези, които слушат. Всичките искат да говорят. Да бъдат чути, разбрани и приети. Суетят се.
А не знаят колко е хубаво да не те разбират. Да си мислят само, че те разбират и да тълкуват думите ти, както им се иска. Така винаги са съгласни с теб. Дори, когато ги псуваш. Ти му казваш: Мамка ти!, а той ти отвръща: Майка ми е добре... Или пък го приканваш да си завре тази хубава християнска книга там където слънце не огрява, а той се съгласява с теб, че тая книга е като слънце, което грее на всякъде. Само трябва да си я купиш. Дори може и да не я разгърнеш.
Така си фъфлем с моята пишеща машина и сме щастливи. Не съм я чул никога да недоволства. Преди тридесет години ѝ обещах да я смажа с машинно масълце. Още не съм я смазал. Но тя няма нищо против и учудващо за всички още трака. Даваха ми двеста сребърника за нея. Имала била антикварна стойност. С парите съм щял да си купя сносен компютър, който щял да върши още куп неща. Отказах им. Не си я давам за нищо, старата ми пишеща машина. Как да не ми върши работа!? Хайде де! Върши си ми и то чудесна работа. Може да ми се наложи да повдигна някоя и друга буква ръчно, може лентата ѝ да се е износила и написаното трудно да се чете, но с вирус не можеш да я заразиш. Нито пък да ѝ спреш тока. И как да се разделя с най-верния ми другар, който никога не ме изостави? Само тя ми е вярна. Останалите да вървят по дяволите.
Не, не бих се разделил с машината ми. Какво от това, че ме обвиняват в липса на талант. Пишел съм бил бози, които никой не четял. Е, и!? А вие, собствено какво толкова сте написали? Няколко Илияди, Одисеи и Теории на чистия разум. И защо мислите, че ви четат? Ще ви кажа защо, от чист снобизъм. Затова! За да кажат после, че са запознати с творчеството на Омир, Кант и Киркегор...
А аз пиша заради самото писане. И заради звука на пишещата ми машина. Как омайно е нейното поучкване, как напевно малките стрелки се изпъват и удрят малката си буквичка върху лентата над белия лист. И така буква след буква, дума след дума.. изречения, абзаци. Творчество!
Пък да го чете който ще!
Публикувано от viatarna на 27.09.2017 @ 20:55:42
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 2
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Есента е занимание самотно" | Вход | 3 коментара (15 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Есента е занимание самотно
от daro на 28.09.2017 @ 17:10:24
(Профил | Изпрати бележка) | Лео, моля те да ми разтълкуваш заглавието... И да пропуснеш, няма да ти се разсърдя - много ясно! :)
Ако писането ти пречи "...на основното занимание с което прехранвам семейството си." - научи се да изчезваш за 60 секунди от писателската сцена. ;)
И по-ведро, братле - "по-скучно нещо от писането е само играта на карти" - беше споменал веднъж, адаша Райсън. :)
(((О))) |
Re: Есента е занимание самотно
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 28.09.2017 @ 21:40:15
(Профил | Изпрати бележка) | Щом ти е "много ясно", тогава защо да ти тълкувам заглавието, Даро?
Много бих се радвал да прочета коментар на написаното от теб, вместо на коментарите ми.
Няма по-самотно занимание от творчеството. Ницшевия Свъх аз е най-самотното същество във всички обитаеми вселени, именно защото твори. Но на теб няма нужда да ти обяснявам тия неща, не ли? |
]
Re: Есента е занимание самотно
от daro на 29.09.2017 @ 08:53:03
(Профил | Изпрати бележка) | Очевидно е, че не си ме разбрал правилно, Лео.
Пояснявам: Много ясно е, че няма да ти се разсърдя, ако пропуснеш да ми отговориш. Ето, както в момента - приемам твоята воля, чистосърдечно! :)
Ако проследиш внимателно коментарната ми кореспонденция, ще установиш, че съм се старал да отговарям искрено на всичките поставени въпроси и мнения. Казвал съм многократно, че тук в Хулите, имаме изключителната привилегия - да общуваме, да обменяме хрумки, идеи, позиции, ценности и пр., непосредствено с авторите и четящите. И съответно съм се възползвал, колкото мога, и доколкото са ме допускали останалите потребители на сайта.
А колкото за моите коментари към други автори - напълно споделям позицията на Меги. Ако нещо ме е провокирало и има какво да споделя, просто го казвам/пиша... абсолютно безкористно. Същото е, и по отношение на мълчанието ми.
(давам си сметка, че това не се харесва на повечето автори, но това съм аз - честен пред съвестта си) :)
Светли дни!
(((О))) |
]
Re: Есента е занимание самотно
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 29.09.2017 @ 10:57:19
(Профил | Изпрати бележка) | Ето, че се разбрахме...
Уважавам творчеството ти, но ми позволи да не се запознавам с коментарната ти кореспонденция.
Смятам да продължим да си общуваме чрез творбите ни и дано не ни се налага да обясняваме какво сме искали да кажем в коментарите.
Поздрави, Даро!
`L` |
]
Re: Есента е занимание самотно
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 03.10.2017 @ 10:26:38
(Профил | Изпрати бележка) | Все пак реших, че заслужаваш едно тълкувание. Заглавията ми не означават нищо по принцип. Често използвам случайно попаднала ми фраза, или дума, мисъл, които са се пръкнали в главата ми докато съм писал.
Тоя случай не е такъв. Есента е най-продуктивния ми сезон не само за писане, но и за чувстване. Предимно за чувстване. А усещащия човек е самотен. Обществото изкривява чувствата и емоциите въобще.
Та това е тълкуванието ми на самотното занимание - есен, Даро! |
]
Re: Есента е занимание самотно
от secret_rose на 28.09.2017 @ 09:28:25
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Запрати ме в някаква тъмна, готическа стая. Светилникът ти е гладен, няма масло, а по ръцете ти капе восък. Обичам чаткането на машинописните букви - те са най - добрите автори на любимите ми дебели романи, а поезията... - виждам там по прашния плот на масата крива мастилница и перо.
Аз чета. Само влязох да кажа, че крайчеца на кадифената ти пелерина се е откъснал. |
Re: Есента е занимание самотно
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 28.09.2017 @ 11:07:53
(Профил | Изпрати бележка) | Не се надявах на такъв коментар. Благодаря ти, Сикрет! Обнадеждаваш ме, че все още мога да въздействам с написаното. Бях започнал да се отчайвам и не крия, че започнах да мисля да прекратя с писането. Пречи ми на основното занимание с което прехранвам семейството си.
Но писането е като крастата, иска яко да го начешеш... |
]
Re: Есента е занимание самотно
от secret_rose на 28.09.2017 @ 11:15:20
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Как ти хрумна...
Дори когато не пишех тук толкова дълго време, аз четях, и четях всичко, което публикуваш :)
Различното мислене, малко бохемско, малко вятърничаво понякога, друг път режещо дълбоко в редовете ти винаги ме връща.
Може би трябва и аз да започна да казвам какво мисля под творбите, които чета, а не само да оставям рози...
Пиши. |
]
Re: Есента е занимание самотно
от secret_rose на 28.09.2017 @ 11:18:09
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | | Но ще ти кажа защо не винаги коментирам, за да знаеш, или коментирам кратичко - защото съществува вярване, че ако много коментирам, пространно, искам да коментират и мен. А не е така. |
]
Re: Есента е занимание самотно
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 28.09.2017 @ 13:17:00
(Профил | Изпрати бележка) | Не знам. Писането ме ангажира изцяло. Или му се отдаваш, или не се захващай. Мисля, че ти добре го знаеш това. Напоследък усещам, че ме изтощава и не знам дали това не е знак, че трябва да престана. Когато започнах ме зареждаше с енергия и оптимизъм.
Но всяко нещо с времето си. Колкото до коментирането и аз го правех за внимание. Признавам си. Но напоследък разбрах, че няма значение. Всеки обича да го слушат, да печели уважение и аплаузи. Мисля, че авторите са най-ревниви в това отношение. Не крия, че и на мен ми доставя удоволствие, а когато някой твърди, че не го интересува мнението на читателя просто му се изсмивам.
Познавах един голям врачански художник. Людмил Младенов - Цвекето. Лека му пръст, покойник е. Та Цвекето казваше, че ако един автор (тук той визираше всички области на изкуството) поне веднъж не е трепнал, когато получи аплаузи(разбира се искрени), трябва на часа да спре да твори и да започне да сее картофи. Така мисля и аз. |
]
Re: Есента е занимание самотно
от secret_rose на 28.09.2017 @ 13:22:03
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Вярно е, и наистина би било ненормално да не реагира човек. Но аз съвсем искрено казвам, че не пиша коментари, за да коментират мен, а защото нещо ме е докоснало. Има разлика :)
Искам да ме коментира само някой, който е усетил, а не за да ми върне жест, например.
И мен ме уморява писането. Писането е... наказание някакво, никога не ми е било любимо занимание, макар често да се забавлявам, особено в по - дългите прозаични текстове. Интересно ми е да ги чета после - откривам за себе си неподозирани неща.
Сложно е да се даде определение. Написах 5 романа след "Извезани души" и ги е чел само един човек. Понякога можем да подминем споделянето, аплаузите, но не можем да подминем зова за писане... |
]
Re: Есента е занимание самотно
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 28.09.2017 @ 14:40:08
(Профил | Изпрати бележка) | И като сме започнали с откровенията да споделя, че на мен писането ми отне четенето. Не, не съм спрял да чета, но напоследък забелязвам, че да пиша ми се отдава много повече отколкото да чета и преосмислям чужди мисли. Вероятно това е признак на остаряване и старческо оглупяване, въпреки, че ми е още рано.
Поздрави, Сикрет! За мен наистина е чест общуването с теб. |
]
Re: Есента е занимание самотно
от secret_rose на 28.09.2017 @ 16:01:13
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | А аз преоткрих четенето, щото нагазих пак в онзи таратор "Какво четеш" - читателската група на издателство Сиела във Фейсбук. Уж нямаше да влизам там, но... такива книги открих, че напоследък само ревюта ми се пишат :)))
Сега съм забила нос в една, която не ме пуска изобщо.
Но твърде много книги напоследък, затъжих се за лирика. И ето ме. Чете ми се тук. |
]
Re: Есента е занимание самотно
от doktora на 27.09.2017 @ 22:59:44
(Профил | Изпрати бележка) | Така, Лео, помня началото си в онези ученически години...в-к "Полет", първите писания, първите радости и влюбвания в редакцията, естествено в големите "какички"...)))))
Първата любов ръжда не хваща, не ли така? |
Re: Есента е занимание самотно
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 28.09.2017 @ 08:18:10
(Профил | Изпрати бележка) | И на мен ми звучи инфантилно, Доки, ама какво да направя, като творческия процес ме е напънал изотвътре, приятелю!
Писането е като краста и трябва да се начеше хубаво, нали? |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 2
Вчера: 1
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 550
ХуЛитери: 6
Всичко: 556
Онлайн сега:
