автор: misteriavechna

Докато те видя гола,
докато изтрия всичкия ти грим,
с ножицата кълцах пласт, след пласт,
лицемерните парцали,
прикриващи непривлекателна снага.
Не си красива – дума да не става,
не си добра – не си го и помислям,
и знам, че силно можеш да болиш,
но рискувах, поисках да те видя.
Шамарът, който ми удари,
почти успя напълно да ме повали,
жестока си без успокоителни похвали
дразнеща си, но това си ти!
Мразя да те пия толкоз чиста,
с вода поне, да те поразредя,
на гърлото не спира да ме пари,
твоята изгаряща следа.
Няма да те гледам дълго,
пак ще те гримирам артистично,
докато успея да те понеса,
след време може пак да те събличам,
но днес смятам да те облека.