автор: FFortuna

Листата до абсурдност са ошарени 
сред блудкавата цветност на декора. 
Преплитат се окръжности на гарвани, 
избягали с последния си орех.

И облаците губят равновесие 
в пропукания скелет на небето. 
Очакваният дъжд от неизвестности 
изтича от ъглите на сюжета. 

Заспива невъзможното очакване 
прикрито зад оградите на завет. 
Поръсени са спомените в раклата 
със шепа нафталинена забрава. 

И хребетите стават разстояния 
белязани от полюсите в сиво. 
Смаляват се размерите на сянката. 
А някой безвъзвратно си отива.