автор: Rossa

Част 2
Отрезвяване

Жозефин се родила две години и нещо след сватбата. Дядо й, бащата на Мария, с всички сили се борил да предотврати този брак, сякаш нещо му подсказвало какво ще се случи - заплашвал, забранявал, молил се на колене, плакал, но нищо не постигнал.
След години Мария каза на дъщеря си: "Татко тогава краката ми е трябвало да счупи, но да не ме пуска да се оженя". Сватбата била един четвъртък следобед, малко преди да затворят районното кметство. Мария дори не забелязала, че се жени, за нея ритуалът бил само едно досадно ставане от леглото, в което прекарвала ден и нощ. Сексът с арабина изместил всичко - следването, приятелите, близките. Мария била вече не на себе си, хоризонтът й започвал и свършвал в очертанията на леглото. Арабинът все така неуморно и методично я обработвал сутрин, обед, вечер, нощем. Различното било само, че сега се празнел в нея. Скоро Мария била бременна, с близнаци. Дали от липсата на чист въздух, защото изобщо не излизала, или заради непрестанния секс, но три месеца по-късно пометнала. Същото се случило и с втората бременност. Мария отслабнала неимоверно, останали само очите й, горящи с трескав и обсебен блясък. Абортите не я тревожели, тя имала очи и сърце само за Разак. Неясно как, при все че бил студент по медицина, арабинът нито веднъж не се загрижил за нея, нито спрял да я клати. При третия спонтанен аборт, този път живо кланè в шестия месец, доцентът, който иначе му водел гинекология в университета, не се стърпял, дръпнал го грубо настрана и му изсъскал: "Ако още веднъж ми я доведеш такава, ще те пратя в затвора, копеле! Нямаш ли милост?! " После дълго разговарял и с Мария, но не постигнал нищо, думите му просто отскачали от нея.

През последната година от следването на ливанеца Мария забременяла отново. Сигурно думите на доцента все пак го били стреснали, защото този път той веднага спрял да я докосва. Прибирал се, хапвал и излизал. Мария не питала къде и с кого, само се свивала като ембрион и по цяла нощ гледала в една точка в стената. Тялото й жадувало за него, но той я отбягвал като прокажена. Деветте месеца на бременността й преминали бавно и мъчително. Нямала търпение да роди и отново да се люби с мъжа си. Един студен февруарски ден се появила Жозефин - слабичко и посиняло бебенце. Ливанецът не бил очарован, искал момче. Мария не смеела да мисли за второ дете, мисълта да преживее нови девет месеца без тялото на мъжа си, я ужасявала. Скоро след раждането подновили секса помежду си и Мария отново се почувствала щастлива. Добре поне, че лекарят я придумал да й сложи спирала след раждането.

Ливанецът се дипломирал и макар преди това да се кълнял, че ще останат в България, скоро заминали за Триполи. Баща й отново плакал и се молил, но Мария го гледала като дрогирана и само повтаряла: "Всичко е наред, всичко е наред". Толкова било наред, че после, луд от тревога, баща й продал 3 магазина в центъра на Варна, за да може да си я прибере обратно с помощта на френски командоси. Какво се е случвало през тези две години в Триполи с Мария и детето, така и не се изяснило напълно. След кацането на българска земя, Мария била толкова зле, че я откарали направо в психиатрия, а Жозефин поел дядо й. Отначало било адски трудно и за двамата. Малката не знаела нито дума български, плачела и крещяла на арабски, изпадала направо в истерия от неразбиращия поглед на стареца. Постепенно и с много търпение дядото успял да я приласкае и лека-полека да я научи на български.

Когато след 6 месеца излязла от болницата, Жозефин не познала майка си. Мария се движела като в течно стъкло, бавно-бавно, разглеждала с учудване нещата наоколо, сякаш се запознавала със света отново. Детето я гледало с подозрение и уплаха, криело се в полите на дядо си и пищяло, когато Мария го погледнела. Понякога Мария си спомняла откъслечни случки от Триполи. Като тая например: Току-що били пристигнали, "настанили" нея, чужденката и малката отделно, в нещо като свинарник, просто една колиба с пръстен под и стени. Не им позволявали да излизат навън, само веднъж дневно им носели чиния с пържени картофи и три счупени сурови яйца отгоре. Нищо повече. Отначало не ядели, връщали храната недокосната. После гладът ги принудил. Имали страшни стомашни болки от гранивата мазнина, в която били пържени картофите, но нямали избор. Мария само се молела да не хванат салмонелоза. Малката постоянно ту повръщала, ту имала диария. Мария настоявала да види мъжа си, но той сякаш се бил изпарил. Постепенно гладът, изтощението и унижението взели да я изваждат от унеса и тя най-после си дала сметка за безнадеждността на положението си тук.

И още една случка: Били вече година в Либия, малката някак се била изхитрила през затворената врата на свинарника да научи арабски, дори "превеждала" на майка си какво си говорят децата на двора. Тя все искала навън, при другите деца и един ден Мария я пуснала. Помислила "дете е, тяхна кръв, на нея нищо няма да й сторят", за да чуе само след миг писъците на Жозефин и с ужас да види как главата й дрънчи по цимента, защото братовчедите й я влачели за краченцата обратно към свинарника. Така научила какво значи "жестокост".

А после и тази: На другия ден след инцидента с децата й взели Жозефин, "за да не й се случело пак подобно нещо". Мария останала сама, рядко виждала Жозефин как тича из двора с братовчедите си и се бие и псува на арабски. Само за месец-два, тя напълно забравила български. Мария с потрес гледала как детето й се превръща в мръсно, хищно зверче.

Или пък тази: Жените, забулени тръгвали на пазар и поканили и нея. Мария не знаела дали да се радва, за пръв път й било. Бързо се облякла и забулила, всички вече били вътре в колата, само нея чакали. Тя посегнала да се хване за отворената рамка на вратата, а свекърва й с все сила затръшнала нарочно вратата през пръстите й. Всички се разкикотили истерично, а Мария гледала като на забавен кадър как ръката й, с изпочупени пръсти се подува и посинява. Тогава за пръв път научила значението на думата "подлост".

А също и тази: Разак вече работел като лекар в Бенгази, идвал си в Триполи веднъж в месеца. Сумтял, не говорел с нея, ако изобщо отворел уста, само крещял. Разбрал, че Мария си е сложила спирала преди да тръгнат от България, извлякъл я за косите насред двора, разчекнал я и там, пред очите на всички грубо изтръгнал с не дезинфекциран инструмент спиралата от нея. Рукнала кръв, той невъзмутимо я заплюл под овациите на роднините си и я оставил така, на земята. Мария лежала унизена под палещото слънце, после пълзейки едва се добрала до свинарника. Така разбрала какво значи "поругаване".

Или пък тази: Мансур, най-старият брат на Разак, една нощ влязъл и накарал неверницата да се съблече. После брутално я изнасилил отзад, в ануса. Писъците на Мария кънтели из целия квартал. Мансур, без да му пука, я изнасилвал до сутринта. Това не било секс, щом не бил във вагината. Да вземела да млъкне по-добре, ако не искала да я намерят убита и изхвърлена на боклука. Така научила значението на думата "садизъм".

И още, и още, и още картини-проблясъци, една от друга по-болезнени, жестоки, страшни.

В такива моменти дядото гледал да изпрати Жозефин да си играе, а сам той прегръщал дъщеря си и я люлеел като бебе в ръцете си, докато се унесяла и заспивала. "Не без дъщеря ми" вече била преведена на български. След като я прочел, дядото само невесело се засмял - това в книгата било детска игра, в сравнение със случилото се с Мария.

Още година - две минали, преди Мария да се оправи и да погледне с нормални очи на света. После възстановила студентските си права и довършила следването си, за учудване на всички - с отлични оценки. Само втренченият й понякога в една точка поглед плашел баща й.

А Жозефин в това време растяла както може.