автор: iony_ada

Част I

Във валс със дългокосите брези,
люлее се бризът вечерен
и в клоните им разпилени
любовни заклинания шепти.

В притихналите класни стаи
пристъпва плавно здрачът
със аромат на есенни треви,
във синкави мъгли загърнат.

Приведените детски силуети
рисуват мисли върху редовете,
а сенките им оживяват
върху стените овехтели на вечерта във цветовете.

Безмълвна есенна печал
присяда във ъглите прашни.
Със детски смях и викове
последният звънец за днес прогонва я през тъмния прозорец.

А утре тук започва отначало
обикновен учебен ден,
но толкова неповторимо уникален,
когато в спомена за есен остане вечно съхранен.