автор: pastirka

Самотни са чадърите на плажа,
останаха без цветните чалми.
А искаха на всеки да разкажат
как детски смях над този бряг ръми

и чайките с крилата си подписват
на щастието божия ферман,
вълните с пълни шепи как разплискват
на влюбените шепота събран.

Под тези тъжни скелети от лято
се лутат още слънчеви лъчи,
но господарства септемврийски вятър
и хвърля пясък в моите очи.

Морето е облякло пелерина,
от мидени сълзи, а на брега
аз плача с него. Вчера се спомина
най-синьото ми лято до сега.