автор: apostola

А беше слънчево до вчера
и климата ни бе добър.
Настъпи някаква химера-
потънахме в открит кахър.

Нахлуха облаци от запад
и климата се развали.
Че замириса и на лапад,
и почна лошо да вали.

Дъждът мирише все на сяра-
непоносима гнусота.
За миг уби той нашта вяра
във утрешната ни мечта.

А синоптиците- безсилни,
не могат да го обяснят.
Уж щели сме да станем силни,
нещата щом се изяснят.

И още сярата ни трови,
и няма излаз на море.
И будим се с проблеми нови,
и с мисъл страшна: да се мре...