автор: ZAGORA

Аз съм един тъжен човек
за пропуснато и несбъднато.
Късно е да бъда щастлива.Късно.
Минавах прелези
без да се огледам и ослушам.
Газех води
с водовъртежи и течения.
Най-страшна е пустинята
на любовта.
Уморих се от глупаци,
упорити като хлебарки,
които ядат от хляба ми.
Уморих се от Бог-
единствено и само
безпристрастен свидетел.
Аз съм един тъжен човек.
Не чакам помощ
и даже не се оплаквам.
Средностатистически съм щастлива,
но това е илюзия за очите.
Просто съм ужасно тъжен човек.