автор: flood

Трябва да бъдем снизходителни към чуждата глупост. Когато корупцията расте, ние потриваме доволно ръце, че онези, които най-много мразим, не са в играта.
– Да, има корупция. И тя даже е много голяма – казва Ставри, домоуправител от втория вход на блока ни. – Обаче важното е, че не е достъпна за онези свине от предишното правителство.
– И от по-предишното – съгласи се Стоян, пияницата, който живееше във всички входове без да изразява предпочитание към някой от тях. – И от още по-предишното!
– Не сте прави – възразих аз. Живея в друг град, дойдох в този квартал, за да навестя съвестта си, последно, казват, тъдява се мяркала. Тя се премести в столицата преди десетина години и я посещавах чат-пат. Установяваше се ту тук, ту там, все по-трудно я намирах и така съвсем случайно се озовах във водовъртежа на този разговор. – Корупцията вреди на всички ни.
– Естествено, че не съм прав. Но какво от това? – попита себе си Ставри. Той беше домоуправител вече цяло поколение време и познаваше трелите на властта. Преди да стане домоуправител е бил старшина, а още по-преди – комсомолец, пионер и чавдар. – Вие, които не познавате устройството на държавата, сте склонни да протестирате, защото смятате корупцията за вредна. За еднакво вредна.
– А то не е така – подкрепи го пияницата Стоян. – То изобщо не е така!
– А как е? – сопнах се аз. – Корупцията вреди еднакво на всички. Заради нея не може да се увеличат нито заплати, нито пенсии. Младите бягат от страната, унижени и безперспективни. Никой не ражда. България преживява истински демографски колапс.
– И според теб за това е виновна само корупцията ли? – попита пак себе си Ставри.
– Така ли мислиш? – запита като ехо и пияницата Стоян. Той беше доволен, че му позволяват да спи във входовете на топло, свиваше се като куче върху някое чердже и преживяваше зимите прилично. Дори понякога му даваха храна. Така че беше длъжен да се съобразява с волята и мнението на домоуправителите и дори ги облагодетелстваше с подмазването си.
– Според мен корупцията е най-виновна. – Казах го убедено. Мислил съм го това и преди. – Не си въобразявайте, че когато корумпираните са доволни и охранени, ще ни управляват по-справедливо. Нищо такова няма. Колкото повече крадат, толкова повече искат. Алчността няма размери. Тя се увеличава като стомаха след преяждане – колкото повече ядеш, толкова по-голяма стомах имаш. И няма край.
Изведнъж спряха да спорят с мен Ставри и Стоян. Зашушнаха нещо помежду си.
– Ти защо, каза, че си дошъл в нашия блок? – попита ме след малко домоуправителят Ставри. Веждите му се свиха и стиска старческите си ръце в юмруци: намек за древната сила и исполинската мощ на старшината.
– Какво каза ти всъщност? – повтори ехото, което все повече ожадняваше и се надяваше дискусията да приключи по-скоро.
– Дошъл съм на гости на съвестта си – отговорих простодушно. – Тя живее по тези места.
– Виж какво ще ти кажа – започна строго домоуправителят. – Съвестта ти не живее с теб очевидно. Избягала е от теб. И ти я навестяваш, за да не те забрави. Това не ти ли говори нещо? Човек без съвест не може да разбере нито справедливостта, нито доброто, още по-малко – корупцията. Ти си лош човек, недостъпен, най-вероятно – злодей.
– Злодей! – чу се автоматичното потвърждение от Стоян.
А Ставри ме довърши така:
– Корумпираните хора понякога са безсъвестни, да. А ти – ти дори не знаеш защо съвестта е избягала от теб и е заживяла тук и там, само и само да е по-далече от личността ти. Корупцията отнема свободата, гордостта, достойнството и самолюбието. А липсата на съвест отнема всичко, абсолютно всичко.
Добре се изказа, мамка му. Дори не е за вярване – очевидно успешно се е изшлайфал през годините.
– Аз имам съвест – възразих в своя защита. – И не е избягала от мен. Подлъгаха я преди време, че тук, в столицата, ще бъде по-полезна, защото ще помогне да се вземат правилни решения. Обществени решения, за общото благо. Защото много бедност има по нашия край. И по другите краища е така. Пък тук, в столицата, нямало много съвест, затова реши да дойде. И оттогава – ни вест, ни кост. Само понякога чувам къде се е мярнала, но и това не е съвсем сигурно. Търся я, знам че е тук, всяка година идвам да я навестявам, а никаква я няма.
Засмяха ми се двамата, пляснаха с ръце и почти в хор ми рекоха:
– Твоята съвест сега се нарича корупция. Смени си името просто. Това не е противозаконно, нали? Цялата съвест по тези земи стана на корупция. За да вържат двата края, всички се лишиха от съвестта си. Така всичките хора останаха без съвест, защото без съвест се живее, без хляб – не; е, ако решат да си я търсят или им домилее понявга – все на корупцията налитат, като тя да е сега съвестта им. Това е положението.
Трябва да бъдем снизходителни към чуждата глупост. Така е наистина. Но реших, че е добре да бъда толерантен и към собствената си наивност. Защото за околните тя е просто глупост и нищо повече. Сиромах човек съвест няма. Защо ли си бях наумил друго? Тя, корупцията, не пониква сама. Беднотията я ражда.