автор: traveller

Несъвършени, моите листа, покапани от чужди нежни капки,
ме пожълтяват в тон със есента и бавно се отцеждат - несъбрани.
Белязани от чужда самота и необичани – съвсем за кратко
си тръгват, отмалели от дъжда - споходил ги, объркан неприятно.

Опорочени, моите крила ме запокитват в голите трънаци.
И оголял от полет и мъгла,
и помътнял от тъжното на знаците,
се устремявам като гола кръв,
като последна капка от мълчание
към някой бор.
Към някой мръкващ кръст, към нещо, приютяващо признания.

И свивам тази непотребна плът по няколко различни геометрии,
и литвам над света и над отвъд, летя над приковалото ме знание,
и ситен като есенна роса и толкова бездомен и различен,
прераждам цветовете на деня в усмивката на сънено момиче...