автор: misteriavechna

Трудна е раздялата
с тебе, не искам да си
заминаваш, лято!
Твоя рожба съм,
пръкнах се по твоето време.
Отгледа ме с огън във вените,
възпита ме жарка,
научи ме, да изгрявам
с рязък плам.
Стоплих изстинали камъни,
изгорих свежи поля,
пресуших буйни реки,
видях сухи дъна
на дълбоките кладенци...

Не ме оставяй,
несретна в тъмнината!
Не позволявай,
студа да наддели!
В пелени мъгливи
презглава не ща
да се завивам
и вълнено одеяло
да ми боцка.