автор: milyovelchev

1. ЧЕРНО-БЯЛА СНИМКА
Провокацията дойде от една пожълтяла черно-бяла снимка отпреди близо четиридесет години, която припомни на Барда как навремето събираше вечер в градинката до фонтана на импровизираните си рецитали и концерти десетки почитатели, които слушаха как страстно бродира арпежи по струните на китарата и не просто пее, а изважда с леко дрезгавия си глас от дълбините на душата си най-съкровени чувства, държаха се за ръце, често пееха с него, гледаха като омагьосани, а накрая избухваха в аплодисменти и го затрупваха с цветя.

2. ТЕЛЕФОНИ И ТАБЛЕТИ
След като няколко дни си припомня песните, една вечер взе китарата, мина покрай гимназията, качи се в градския автобус (направи му впечатление, че младите навсякъде са обсебени и гледат като зомбирани в телефоните и таблетите си), отиде в парка, в градинката до фонтана, но когато се върна тъжно сподели с жена си: „Никой не спря, освен една възрастна двойка, която ме запита дали утре ще бъда пак там и ме снимаха с телефоните си.”

3. ЦВЕТЯ ЗА БАРДА
На другия ден, когато се върна от парка, жена му се уплаши, че ще получи удар – толкова бе радостен – стискаше в прегръдките си огромен букет от цветя, хлипаше и през сълзи успя само да каже: „Дойдоха ... бяха много – моите ... моите почитатели...”