автор: Alba

Цветята са най-милото,
което Бог е сътворил,
но са лишени от душа!

Когато ровиш в моята
душа,
съм роза,
създавам си бодли
вместо душа.
Когато ровиш във ума
ми,
съм брилянт,
шифловам си фасети
светлина.
А ровиш ли в сърцето ми,
съм Батагайка.
Навлизам косо
в дълбини ...
Преди да ме отвориш, помисли.