автор: clemence

Ще съжалявам за всички сутрини, в които няма да се събуждам до теб. И за всички вечери, в които няма да се боря със съня, за да те гледам по-дълго как заспиваш.

За всички плажове, на които няма да те виждам да танцуваш, за всеки морски таралеж, който ще настъпваш. И за всеки залез, който ще изпращаш. Без мен.
Ако сега си отида, ще съжалявам за всяка зима, в която няма да те прегръщам, за да те стопля и за всяка снежинка, която ще се стапя върху клепачите ти. За времето, между четири и пет следобяд, когато нощта настъпва неуомолимо и студено. В теб. Без мен.

За всяка нова бръчка и всеки бял косъм. Ще съжалявам. За всяка усмивка и всяка непролята сълза. За успехите ти, за битовизмите, за спуканите водопроводни тръби и токовите удари. За новогодишната заря.

За всеки камък, на който се спъваш. За всеки дълъг път, който извървяваш. За буцата която застава на гърлото ти.

За начина, по който ми говориш с очи.
За начина, по който те разбирам по дишането ти.

За сънищата, в които вече няма да идваш и в които няма да мога да целувам ръцете ти. За сънищата, в които ме спасяваш, докато ме прегръщаш неумолимо и безапелационно. За всички сънища, които няма да сънуваме заедно.

Ако сега си отида, ще съм имала:

Джулай през октомври.
Любов без обяснения.
Докосване без допир.
Ако сега си отида, съм имала всичко.

Без теб.
До края.