автор: traveller

Върху Луната... не, върху деня, върху очите ти
на съмване е седнал дявол.
Даже май са два...
и даже трети май ги е прегърнал.
И нещо в тях е дяволски извън,
почти на прага да ме втурне долу,
в недрата на страха да съм отвън,
когато ти си в мен, привидно гола.

Извън страха... но всъщност застрашен
от твоето превзело ме начало,
от крепости съвсем освободен
и пак зазидан в нощницата бяла –
ще те обичам.
В бяло и без страх - и нощем
без луни ще те откривам по светлото.
И дявола във мен, прегърнал ме, когато в теб заспивам.