автор: apostola

Като зърно ще покълна
И земята ще прегърна.
Като утро ще се будя
на полето да се трудя.
Ще изгрявам във зората
И ще пия от росата.
Звезден лик ще придобия
И небето ще пробия.
Гост ще бъда на звездите
с пръст във джоба от браздите.
В къщата ми на луната
ще поканя и жената
да ми бъде тя другарче
с пухче бяло от глухарче.
Мойта възраст натежава-
тази УЧАСТ заслужава.