автор: daro

Отдръпва се морето...
и сякаш по сигнал от лунен рог
изчезва в стройни редове,
назад към Одисеевите лодки.

И уж е отлив,
а прелива странни светове –

от скалистите Циклопски острови
с наежени бодли на кактуси,
към онази непригодност на плътта
да съставя нови географии;

към херменевтиката
на застиналата магма на ума
в океана от душевни митологии.

А споменът с разрошен гребен
ме тласка в похода на древния народ,

намерил изход и спасение
по пясъчното дъно на море.