Когато сега те погледна...
вече не виждам света си.
Няма ги всички онези плахи мечти,
които пазех в очите ти.
Виждам единствено бурени
и покълнали плевели,
обвили мечтания дом.
Няма го пристанът,
който построих от ръцете ти,
моята лодка на пясък лежи.
Когато сега ме погледнеш,
виждаш ли себе си?
Бях те сложила в замъка,
измислен от двама ни.
Сега сама го руша.