автор: ma_gi

Глътка вино,
подобно мълчана вода,
тази нощ ще заключи във устните
оня спомен за лятна жена
и узрели къпинови сутрини…

… Не помогна от девет гори гороцвет,
ни пелинът от девет градини.
Самовила.
Кога го прокле
да потъне в очите ѝ сини?

Сур елен с две змии за юзди
и камшик от косите ѝ свилени...
Беше лов. И свистяха стрели.
Ослепя.
Но плени самовила.

И снага самодивска като болест го пи.
Бе вихрушка. И облак.
И във нощите вълча постеля.
И тъга. По върха и онези зелени гори.
… И така и не сготви вечеря.

Скри ѝ сянката.
Уж умело я скри.
Ала тя призори я открила.
И на воля сега край реката ехти
най-омайния смях самовилен…

…Глътка вино,
подобно мълчана вода.
Тази нощ то ще сбъдва наричане –
дано там чародейни очи на жена
самовилено да му се вричат.