автор: ANG

тогава птиците брояха рибите
а аз бях тръстиката
която бързо никне в устието
и в утробата им

моето семе бе отровно

тогава ти разпусна
свойте хрътки и косите си
по небесклона да гонят лисици
и поиска врътки
с които
мъката ти да изтръгна
и да я захвърля
като тъжна жълтица

на заранта си тръгна

по пладне псетата завиха
пред свилените ти одежди
ти бе се разроила на частици
като птици на надеждата
заченати от семе
на тръстика

дори на реката й се зави свят
което
дрогира риби-златоперки

ти бе родила бърза щерка

свойта смърт