автор: loveforever

Защо ми е сега да бъдеш принц,
когато преди време бях аз просякът?
Защо са ми звезди от брилянтин
и ласки спрели сякаш недокоснати?

Защо сега с еправиш на любящ,
насила мил, със цвете във ръцете си?
Защо с желанието бледо като свещ
се мъчиш да притоплиш пак сърцето ми?

Защо за всичко не помисли по-преди,
когато чувствата ми диреха спасяване
Защо мечтите ми фатално разруши?
А имаше надежда за оправяне ...


5.12.2004г.