автор: misteriavechna

Като яростен гняв си
по време на прилив,
хвърляш се бясно
и люто се пениш.
Като чувство спонтанно-
неукротимо и рязко,
вълните премяташ
над граници, чужди за теб.

В спокойствие кратко,
когато преминеш,
си нежно и гладко,
решаваш да галиш.
С брега си играеш -
"Иди си, ела си",
докосваш, тъй мило...
Но само за кратко...

Когато със облаци
се слееш в безкрая,
на едно общо цяло
добивате вид,
мрачно прегърнати,
бучите във песен,
нескрита заплаха
с край страховит.

Когато сериозно
вбесиш се, няма юзди,
които да вържат гнева ти,
вълноломи и пристани
са крехка черупка
за твоята страст.
Ядосано риташ,
с вълните помиташ
по пътя си всеки отпор...

Море неспокойно,
жива стихия си,
власт несразена
в безконечна война,
кошмар или приказка,
ти го решаваш,
с теб "руска рулетка"
играе денят.