автор: apostola

Забравих си граматиката
от думите във твоята уста.
Обърках математиката
по разпилените от теб листа.

Сред нотите се аз загубих,
изписани от твоето гласче.
Признавам в тебе, че се влюбих,
като в узряло плодово дръвче.

И в тази сянка под дръвчето
аз търся твоя тих и топъл хлад.
Че полудява ми сърцето
по тебе днеска от любовен глад.