 |  С ресниците на гаснещия ден, преди нощта да слезе безтегловна
морето вписа сънна песен в мен:
Ликийският лазур на бегъл залез, просторът на Тороските гори
и сладката роса на водопада
от който се прераждам всяко утро.
Нима на този свят сме само аз
и праведната струя на очите му - един забравен, тих и дрипав Бог
разтворил скут за слепи и безумни...
Нима защото людската мълва
прекъсва ромоленето на песните
съм само аз - дете без пътеводна,
без светлина, без слово или знак...
Видях рибарка. Слушах я и плаках.
И после пихме мъдрия и чай.
И каза: По - самотна съм от теб, макар да имам челяд, Бог, и цвете.
С ресниците на онзи гаснещ ден
разплетох лабиринта на съня си
и вкусих сънна песен от ръцете и.
Ликия, Турция,
2015
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 6
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Разказ за светлината" | Вход | 5 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Разказ за светлината
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 10.09.2017 @ 07:30:07
(Профил | Изпрати бележка) | "С ресниците на гаснещия ден"
забъркваш ти словесните магии
и омагьосваш и света, и мен -
признавам си, не мога да го скрия!
Стана ми по-светло на душата, след като прочетох, Меги! |
]
Re: Разказ за светлината
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 04.09.2017 @ 12:27:14
(Профил | Изпрати бележка) | Самотата се поражда в мислите ни. По-точно в непристъпните, скрежни пространства между тях и само закаления в слънчев огън, меч на взаимната ни любов може да стопи всички мълчаливи неверия.
Но кой, питам се аз, е Богът на рибарката и дали блясъка на морската повърхност ще е все благосклонно внимателен към нея и челядта ѝ, докато тя е заета да спасява тихия ни плач...
Потайна, имаш едничко леко недоразумение тук, между тези два реда:
съм само аз - дете без пътеводна,
без светлина, без слово или знак..
|
Re: Разказ за светлината
от secret_rose на 04.09.2017 @ 21:08:42
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Звезда... :)
Звезда е недоразумението :)))
Знаех, че така ще изглежда. Зазвуча ми просто.
Тази рибарка бе много особена. Встрани от групите мъже, хвърлили въдици, тя всъщност ловеше погледи. Ведрото и бе пълно с риба, а мъжете рибари около нея не бяха уловили и една :)
|
]
Re: Разказ за светлината
от doktora на 02.09.2017 @ 15:52:29
(Профил | Изпрати бележка) | | Вглъбено, чувствено, Мег и...прозвуча ми като притча, и усетих ресниците на залеза как се потапят в златистото море, за да изгреят рано рано утрин над Тороските гори. Никос () |
]
Re: Разказ за светлината
от elsion (negesta@gmail.com) на 02.09.2017 @ 13:27:07
(Профил | Изпрати бележка) | През деня събираше топлина.
Попиваше слънчевите паяжини,
пълзящи
по прозорците,
по грапавините на фасадите,
по цветната матовост на стъклописите,
по филиграна на фонтаните,
после слизаше към брега
по каменните улици на Никогея
и дълго съзерцаваше тъкачките на пъстри платове,
бродировачките на дантели,
майсторите на глинени съдове,
наблюдаваше
как пръстите им променят материята,
как вплитат там бляскави нишки
от себе си.
:) |
]
Re: Разказ за светлината
от mariq-desislava на 02.09.2017 @ 11:31:24
(Профил | Изпрати бележка) | | Съзерцателна лирика, обърната навътре към природата на нещата. Все едно дълбаеш с елмазени сълзи каменната къщица на сърцето, така се почувствах.{} |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 720
ХуЛитери: 4
Всичко: 724
Онлайн сега:
