автор: LeoBedrosian

„Декларация за Нов Ред и Сигурност. Натиснете ТУК.“ Последната дума е в приятен син шрифт и е подчертана. И за най-големия компютърен балама това означава, че трите букви са връзка. Път към ада. Скок в бездна без да ѝ се вижда дъното. Трябва съвсем без мозък да съм останал, за да се хвана на тоя капан.
Но и другите ми алтернативи се бяха изпарили, като кална локва на летен припек. Щом и Алипи не може да ми помогне, значи яко съм загазил. Каза, че никой още не е чувал за тоя вирус и вероятно е някоя уникална работа на независими хакери. Докладвал го е на повечето антивирусни компании, но от там му отговарят, че без програмния код на вируса не могат да помогнат. Каза, че съжалявал и да не го безпокоя в следващите няколко дни. Бил забил ново гадже и щял да ѝ се отдава напълно. И това ми било приятел.

След като връзката заглъхна в главата ми се настани непоносимата болка на отчуждението, примесена с тъп страх на непонятното. Зароди се мисълта да сменя хард диска*, но влошеното ми финансово състояние в момента не ми го позволяваше. Знаех какво следва. Не исках да се самообвинявам пак и да изпитвам онова непреодолимо самосъжаление и мъка за самия себе си. Познавах се добре и знаех колко лесно пропадам в тесните и влажни клисури на безизходицата и самобичуването. Не и сега! И за какво? Заради един обикновен, тъп компютър, заради една машина! Сякаш живота ми зависи от нея… хайде де. В тоя миг се сетих как бях мизерствал последната година, от залъка си бях делил за да спестя непоносимата за мен сума и да си го купя. Мамка му!

На сутринта се събудих към десет с болка във врата. Бях спал непробудно около пет часа, опрял глава на масата и цялото ми тяло бе схванато. Сънувах, че съм защитник на троянската крепостна стена и отбивам атаките на галопиращи дървени коне, на чийто гърди има по един ярък червен бутон. От дървените им гърла излиза сух стон, който ме подканя: „Натисни тук, натисни тук!“ Повечето от конете се разбиват в яката крепостна стена на криви дъски за каци, но един от тях успява да прескочи зида и от зеещата му паст наднича Агамемнон с победоносен вик: „Хакнах те!“. Точно в тоя момент се събудих с крясък и се взрях в черния монитор на лаптопа, където кротко си седеше познатия, омразен надпис:

„За да прочетете Декларация за Нов Ред и Сигурност натиснете ТУК.“

Дали заради неудобния сън и тъпата болка във врата, или поради липсата на разумно решение усетих, че се подавам на умопомрачението. Ръката ми сама взима мишката сякаш нервните ѝ окончания се управляват от някой друг. Невярващите ми очи гледат как малката стреличка се приближава бавно към трибуквената синя думичка и когато я настъпва се преобразува на малка ръчичка. Изпънатия и показалец е готов да извърши най-голямата глупост, която някога е вършил, но аз нямам власт над него. В тоя момент едва ли имах власт над която и да е част от тялото ми. Бях един ням свидетел на случващото се, който трудно може да различи действителност от сън. Затова онова, което се случи после едва ли може да се квалифицира от някой като разумна постъпка. Камо ли като адекватно взето решение. Но какво друго ми оставаше?

„Това е Декларация за Нов Ред и Сигурност на Независимата хакерска група Трите Социални Демона. Ние от ТСД, като се извиняваме за причиненото ви неудобство декларираме, че действията ни нямат за цел финансова изгода нито искаме да ви ощетим по какъвто и да е друг начин. Вас и вашата машина. Въпреки това държим да знаете, че системата ви е под наш контрол и ще остане така до момента, в който ние решим, че може да ви я върнем. По-късно ще ви съобщим какви са условията ни за да се случи това. Вероятно ви интересуват някои неща, затова тук ще отговорим на най-често срещаните въпроси. Ето и първият от тях:

Кои сме ние? Ние от Независимата хакерска група Трите Социални Демона (за по-кратко НХГТСД) сме организация, която си е поставила Идеална цел. Въпреки идеалния характер на целта ни добре осъзнаваме, че за постигането ѝ са необходими ресурси. По тая причина създадохме инструмента, който вече познавате – Троянския кон ТройКо. Това е инструмент от най-ново поколение в който е компилиран специално разработен за целта висш изкуствен разум. Както вече сте успели да научите инструмента се внедрява дълбоко в сърцето на вашата система и деинсталирането му на практика е невъзможно. За сега данните ви са непокътнати и ще останат такива до момента в който не решите да предприемете някакви необмислени и неадекватни към ситуацията действия. Към момента виждаме, че сте опитали да рестартирате компютъра си и да го ресетирате фабрично. При трети опит от ваша страна за някое от описаните действия ще бъдем принудени да преформатираме част от системния ви диск.

Защо и как съм заразен? За разлика от повечето случаи на злонамерен софтуер, както вече споменахме нямаме финансови изисквания. Причината за заразяването на вашия компютър ще разберете на по-късен етап, когато ви представим нашите цели. За начина на зараза можем да кажем само, че използваме съвсем нов и необявен протокол за обмен на данни, който е внедрен още при разработването на основната сървърна база в глобален мащаб. Заразяването не зависи от отваряне на нежелани електронни писма или посещаване на съмнителни сайтове. Затова няма нужда да се самообвинявате, или да търсите вина в обичайните антивирусни програми и огнени стени. Всички те са безпомощни пред нашия евристичен метод на разпространение.

Какви ще бъдат последствията за мен? Трябва да ви успокоим, че ако следвате стриктно нашите инструкции накрая вашата система ще бъде възстановена напълно, до състоянието преди заразяването ѝ. Както вече несъмнено сте разбрали първото ни условие е да не се опитвате да ни пренебрегвате. Вероятно ще се изненадате, но сега ви съобщаваме, че ние сме ваши приятели, а не врагове. Искаме да ни приемете за такива. Нашия опит показва, че голяма част от потребителите имат лошия навик да изпадат в леност и бездействие, което пречи за постигането на целите ни. Затова сме принудени да поставим само едно неприятно условие и то е да изпълните Особеното ни Указание (ОУ) през следващите две седмици. Ако до тогава не сте предприели нищо ще бъдем принудени да преформатираме някои части от системния ви диск и да ги поставим безусловно под наш контрол. Но и тогава нещата не са необратими. Ако в седмицата, следваща преформатирането изпълните ОУ, то ние ще възобновим вашата система без по-нататъшни неприятни за вас последствия. Необратимия процес настъпва след края на първия месец от датата на настоящето съобщение, когато с огромно неудоволствие ще бъдем принудени да унищожим вашата система безвъзвратно и необратимо. Но тъй, като ние сме приятелски настроени сме убедени, че няма да се наложи да пристъпваме към тия нежелани от вас или нас действия. Опитът показва, че до сега има една напълно унищожена система, като собственика ѝ отказа категорично съдействието си и освен това се опита да достигне физически до нас, използвайки връзките си с тайните служби на някои близкоизточни държави.

Как мога да съдействам за пълното възстановяване на компютърната ми система? Това може да направите, като се запознаете с нашите цели и изпълните нашето Особено Указание с което ще ви запознаем по-долу.“

Усетих, че кръвната ми захар се покачва до недопустими размери и ръцете ми започват да треперят, като на девственик, който му е за пръв път. Очите ми се замъглиха, а разума отказа да възприема ситно изписаните редове, въпреки, че не можех да отрека логиката в тях. Това, което разбрах от цялата невъобразима тирада бе, че бях прецакан. На пусто отиде цялото ми гладуване и всичките жертви, които дадох за пустия му лаптоп. Алипи не успя да ми помогне, но влязъл в сайта на производителя и ми съобщи с ехиден тон, че смяната на диска ще ми струва две трети от цената на новия компютър. Операцията не влизала в гаранционната поддръжка и се таксувала, като планов ремонт след десетата експлоатационна година. От производителя препоръчвали да се закупи последния им, развоен модел, който бил само дванадесет процента по-скъп от настоящия. За мен това означаваше още година и половина мизерстване – цена, която не бях готов да платя.

Оставаше ми само едно. Да продължа да чета ситните редове, изписани във възбуждащ страха червен цвят сред мъртво изглеждащата останала част на монитора. И аз се зачетох…

___________________________
хард диск или хард драйв – Постоянно монтиран диск в компютъра на който се инсталира операционната му система.