автор: mitkoeapostolov

- Добър ден, Сержант Петров - представител на закона на Република България. Знаете ли защо ви спирам? - Знам. - И какво правим сега? - пита полицаят многозначително, пъха палката под мишницата и рее поглед в небесата, сякаш търси някоя сладкопойна чучулига. Аз въздишам в беемвето, поемам си дъх и почвам:
Е, какво правим сега? Че то е ясно бе човек. Защо се напрягаш с тия въпроси, та и мене напрягаш. Че и сержант си, учен човек. Да си чул някой от другите седем милиона българи да пита „какво правим сега?” Да не мислиш, че са глупави и не знаят? Не. Как се прави държава според теб? И по-важното, ти държава правил ли си? А такааа... като не си правил, ха вземи ей тая банкнотка с лика на Щастливеца. Дръпни си сега хе онова там трикракото дървено столче с дупка по средата на седалката дето стои до пътя и чучни се тука до мене да ти разкажа.
Оооп, как подскочи! Извини ме ако съм те стреснал. Все пак не можеш да отречеш, че в средата на седалката си има дупчица. Грехота ще е ако някой не я използва да те бодне с игла по долния мозък. С тази малка хитринка навремето нашите деди си облекчавали болките в устната кухина. Седнеш на столчето с някоя тежка болежка или сложен въпрос. Вържат ти болежката или въпроса с едно конче за чучурката на чешмата. Боц- и проблемът е решен. Установил съм, че този подход е много ефикасен за отпускане и стимулиране на мисловната дейност.
Та ти как мислиш, как се е случило това явление България? Ахааа, битката при Онгъла. На това ли ви учат в Академията? Тц, тц. Онгъл, монгъл, барабонгъл. Счепкали са се нашите с византийците, па после са им отишли на крак в Константинопола и са оставили ха една кесийка тук, ха една кесийка там и те така се е случила работата. Та господин сержант, задръж за секунда честността и справедливостта в българския закон, че ако беше за честността и справедливостта днес ние щяхме да сме мекерета я на византийците, я на селджуците, я на не знам си кой друг.
Какво кайш? Омуртага, Крума и Симеона? Брей, знаеш ги? Ама това са пет битки за четири стотин години. А през останалото време? Кесийката! Подкуп тука, подкуп там, държавата съших си сам. Битка само ако с подкуп не става. Ами по турско? Леллелелеее... Ей добре, че е било турско ей! Ти защо мислиш пет стотин годин ни въстанийце, ни прераканийце, ни нищо? Благодари се ти на султана и веднага направи пет мурафета на изток, на запад, абе направо повърти се като пумпал пет минути да ти дойде акъла в главата. Как сме си добрували по турско никога преди това не е било и никога няма да бъде. Кеф ти църква, хоп кесийката, хоп църквата. Кеф ти по-малък данък за чорбаджиите, хоп кесийката, хоп данъка. Кеф ти отделна епархия, хоп кесийката, хоп епархийката.
Ти знаеш ли какво щеше да се случи ако това не бяха турците, а твоите приятелчета дето сега им духаш под опашката... разните там ингелизи, франсеки, алемани и хамериканци? Хоп кесийката, хоп-главата! За пет стотин години до един да са ни изклали. Няма шест-пет при тях. Честност и прозрачност с цената на всичко. Ако не ми вярваш питай Кромуела или албигойците или евреите, абе питай който си щеш!
„Изведнъж Радецки пристига със гръм”... и ни разваля рахата. Какво? Освобождение? Абре, аянколу, ние от това освобождение вече сто и четиридесет години не можем да се оправим бре! Като са захванали да ни освобождават, та то край няма. Кеф ти руси, кеф ти сърби, кеф ти гърци, кеф ти румънци, кеф ти централни сили, кеф ти периферни сили, кеф ти Антанти, кеф ти комунисти, кеф ти демократи, кеф ти националисти... Абе, я ми кажи правичката, ти по-свободен чувстваш ли се? Ха така, като е не, седи си тука на столчето до мене и отговаряй!
Според теб без малко корупцийка, щяхме ли ние да построим комунизма, та да се редят тука всякакви нафталини и да се мляскат със старшията по летищата и прочее? Как мислиш се отглеждат осем милиона българи, че девет да гоним?
А ако не се даваха предприятийцата на този или онзи наш човек, как щяха да плащат таксите на челядта по швейцарските колежи да се изучи и после да се връща тука да ни дава акъл как да станем европейци? Никак, ей така! Или ти искаш нашите управници да са простаци и профани като разни там Кимчонилове и Лукашенковци и да ни тикат от хиперинфлация в хиперинфлация?
Та, кажи ми, приятел- на кое според теб дължим съществуването на нашата родина? Ха виж, че си схватлив. Сигурно наше момче ще да си. И погледа ти един умен! И се рее из небесата като пойна птичка... Абе ти знаеш ли, че като си говорим така задушевно се сещам, че един приятел ми спомена за една позицийка в първо районно. Директорска. Случайно да те интересува? Въртиш глава и се подсмихваш. Ха, видя ли как те отървах аз от болежката с това вълшебно трикрако столче? Я сега си ми върни Щастливеца и дай да я разгледам аз тази палка? Яяя, колко е интересна. Все пак най добре да я приберем тука в жапката на беемвето да не стане някой сакатлък. Та да си дойдем на думата сержант Петров: „Какво правим сега” ?