автор: Angelche

Попита ме какво е любовта,
попита ме и колко те обичам.
Ами…не знам, обичам те! А колко?
И как да преценя? А може ли,
неизмеримото да се измери?
А мерни единици?
Така…сега…, колко те обичам
или какво е любовта.
Това са двете ми ръце, протегнати
за топлата прегръдка
и очите са ми две, те търсят
нежният ти поглед….
и устните ми пак са две,
очакващи горещата целувка.
Е, май измерваме във две.
Не, чакай има още, ами сърцето?
Но то едно е, а побира се
във твоето сърце!
Сърце в сърце и стават две
и с теб сме двама – пак по две!
Успях, измерих любовта,
тя цялата побира се във ДВЕ,
не искам да е по – голяма,
щом държа я в двете си ръце.