автор: rumpel

Гюро намразил Ламята,
щом се тя тъй подигра.
Пищни си къдри замятал,
сабята в пояс прибрал.
И се отправил на изток,
вън от безкрайния лес.
Мислел, че нейде наблизко
има и лек против стрес.

Скука морила юнака,
търсел той земния рай.
С кораб, а после и с влака
стигнал накрая Дубай.
Нямало в него пустиня,
само хотели-дворци.
А пък какви арабкини! -
с дълги крака - скакалци.

Ала били с черни бурки.
Крие се в бурката дзвер!
Стройни нозе - като хурки.
И по лицата - хайвер.
Вярно, очите им светят,
но над устите - мустак.
Тъй докато се усети
бил схрускан този юнак.

Ех, Гюро, глупав юначе,
Спаска смени със Дубай!
Нямаш и кой да оплаче
твоя безславен лош край!