автор: puf_paf

У пъпа на столицата, у най-хубавия ми анцуг.
Фино скръствам бедра, ръцете са ми свободни. Мъжете знаят, ръцете винаги трябва да са свободни и леко свити, готови. Седя под лешник, мраморни колони извадени от лански разкопки, приглушена светлина, свещ мъждука на масата. На вечеря съм. Лека музика приласкава влюбените. Мъже в добре изгладени ризи вечерят. Обсъждат нещо си важно, тежко. Мирише на пури. На мъже. Вадя си цигарите, потупвам ги сирашката, засмуквам. Не е филм, нямам рокля и куп поднесени запалки под чипия нос. Изсумтявам. Млад мъж ми донася розе. Отпивам, примлясквам, знам че така се прави. С отработено движение му показвам да долее. Ледени рози се спускат по финото стъкло. Усмихвам се. Чакам ли някого? Не чакам ли? ...Поставям салфетка върху бедрата не искам лепкавите им погледи по краката си. Лекета. Знам какво мислят. Винаги едно и също. Пада звезда в чашата ми, бързам да я преглътна, забравям да намисля желание. Имам ли?... Нещо което горещо желая..Гледам в точка, пия, гледам. Гладна бързам да забравя липсата на думи. Мълча и водя диалог с някого. Салатата. Гледам любовно козето сирене сгушено в зеленина. На паша съм. Гола с козите, визуализирам...Хиля се и пуша. Калмарите, плъзват по гърлото ми. Пипала към сърцето винаги е имало. И задушават до пръсване. Гълтам виното.Край. Хвърлям салфетката от бедрата си. Натежавам. Хвърлям парите на масата. Тръгвам си. Без курви.