автор: Angelche

Пътува здрач към тишината
със всеки изгрев да се слее
и в недопити глътки е вината,
там истината някъде бледнее
Белязани от залеза в червено
недокоснати момичешки мечти
във бездната потъват настървено
там времето е спряло, не лети.
Затворена във пясъчен часовник,
във екота на хиляди безвремия,
там сянката ми е любовник
сред лабиринти от съмнения.
Как времето да ме пропусне
от капана на живота да изляза
и с песъчинки между пръстите
да бродя с рани ме беляза.
Изтича тишина с въздишка
побягнала напред, да я догоня
с прекъсната душевна нишка
ездач съм аз с ръждива броня.
В затворен свят и себе си забравила
сама решила в тишина да се завия,
и времето под ключ поставила
оставам плахо там да бродя и се вия
като прекършена фиданка…
като бездомно куче, като ръка
протегната за милостиня…