автор: felisia

Чудя се дали и тя не заспива
дали рови в спомени, както аз съм обречена
Дали не забравя всеки тон от гласа ти
макар, че оставаш безкрайно далече.
Дали гледа снимки или ги е скрила
дали наум репетира какво ще ти каже
защото боли от това дистанциране,
но въпреки всичко оставаш най-важен.
Дали ще посмее да сложи чертата,
когато усети, че битката губи
дали ще изплаче тихо тъгата си
или ще избухне безумно и грубо.
Дали ще я смачка това безразличие
или ще е силна и пак ще обича
дали ще целува насила друг мъж
а с крясък в ума, че болиш ще отрича.
Дали ще забрави как си я гледал
и колко безумно била е щастлива
дали и до нея пропълзява апатия
която по малко душата убива.
Дали ще изгрее отново в очите и
или и тя ще вали проливно с години
дали ще угасне от бавното чакане
или ще се справи и всичко ще мине.
Дали ще узнае, че има и друга
и не само аз съм с въпроси в главата
дали ще изпита тихо съчувствие,
което усещат сестри по съдба.
А той е далече, но не в разстояние
душата му скитница иска да броди
Да бъде свободен!
Е, нека да бъде...
Това е присъда по-тежка от обич...