автор: pc_indi

Когато поела, в багажа за село
принцесата сложила много неща-
обувките с токчета, шнолките с кончета,
копринена рокля на пъстри цветя
и чантичка с панделки,
дъвки с мирис на ябълки,
огледалце, червило, бутилчица с фреш
и питка за баба й...
А в едно портмоненце
подрънквали даже стотинки във кеш.
Да бъдеш на село принцеса, е смело-
разбрала почти на мига-
че всичко суетно е там безпредметно,
или става предмет на шега.
Там няма палати, сандъци с дукати,
изящни коприни от Маракеш.
Но има домати, мотики, лопати
и работа колкото щеш.
Има даже комари, на които шамари
залепиш ли - теб те боли,
и размахваш ръце и крака с виковЕ
сред рояци пчели и мухи.
Ала много щастлива била да полива
цветята и други култури,
да гони из двора без капка умора
две драскащи котенца щури.
И с баба й двете решили , и ето-
на поход поели към други села.
С удобни обувки, без хленч и преструвки
и с раница пълна с полезни неща.
Вървели в гората, в дън планината,
по стръмни и тесни пътечки,
безстрашни пред тръни и пропасти стръмни,
пред всякакви вълци и мечки.
Там няма и молове, само горските тролове
по реката подскачат със зелени крака,
в тръстиките свирят и се провират,
подръпват прилежната нейна коса.
И вярно, с умора прибрали се в двора,
но някак приятна била...
Защото си струва да се рискува
за всеки микрон красота -
в разцъфнало клонче, изумрудено конче,
летящо над бистър поток,
в чудати скали, цветя и треви,
във вековни дървета високи.
И така общо взето,
с тихи стъпки селцето
се засели в сърцето принцеско
.А да бъдеш принцеса на село е лесно
с корона картонена, детска.