Звън камбанен
тежък метален
печален
Безброй грешни блеещи езици
увити в близалцето с мръсно мазно въже
търсят метала
за да изкажат себе си
или чуждия
Камбаните разяждат живота
краткостта му
Ухилват се
между облаците
Дърпаме ги
А техният ехиден звън се лее
И уж трябва да задоволи духа
а се стяга примката
все по-здраво
и по-здраво
Раздират тишината
с медения си език
Крещящи името си
Поклатени от любовните ръце на тихите хора
в черни дрехи
и лукави сърца
Къде са бесните кучета
с чистите си души
да молим пред бога заедно
Тихо