Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 846
ХуЛитери: 5
Всичко: 851

Онлайн сега:
:: LioCasablanca
:: Georgina
:: AlexanderKoz
:: malovo3
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСледващата среща е със самотата
раздел: Други ...
автор: pavlinag

Той е пристигнал по-рано. Тя също.
Той не знае как изглежда тя и се притеснява да не я разочарова с вида си. Сложил си е костюм и вратовръзка. Седнал е централно, уж да я види.

Тя също е престояла половин час недалече от мястото на срещата, тревожно надявайки се да го зърне. Тя се отправя към заведението.

"Грозен, дебел, глупав" - самоафиширал се той. "Красива, нормално тегло, умна"- самоафиширала се е тя. И двамата са послъгали. За разлика от него, тя го е виждала. Няма нищо против дългата му коса и едрото му тяло.

Изненадва го в гръб. Наистина го изненадва. Той става официално. Прибира си вестника. За малко да ú целуне ръка.

Тя сяда отляво. Скача и се премества отдясно ("Левият ми профил е по-кофти").

Той вече си е поръчал. Мелба? Джин с тоник?

Тя чете менюто, което сякаш е написано на китайски. Келнерката няколко пъти се приближава. "Елате след малко... Ти какво си си поръчал?". След кратък период, ту на "Вие", ту на "Ти", разговорът замлъква.

Какъв красив розов плет с цъфнали розови цветове огражда заведението! Той не забелязва. Гледа я настойчиво. Кара я да се изчерви. Гледа я и мълчи със загадъчна мекота в погледа. "Истинска ли е?" - пита се тя. Има предвид мекотата.

Погледът й се рее из заведението. Спомня си една друга среща, с друг мъж в същото това заведение. Уж невинна като тази, а прераснала в себепознание.

Крадешком поглежда ръцете му - пухкави и нежни. Отново се изчервява. Той ги държи стиснати една в друга. Поглежда към ризата му - бяла, със следи от ютия. Не смее да вдигне погледа си по-нагоре. Той все така я гледа втренчено. Тялото му се е наклонило към нея. Тя се страхува да не падне от стола.

Смяната на келнерката приключва. Той плаща.

"И сега какво?" - пита се тя. "Какво, какво - наум ú отговаря той. - Ами нищо."

Тя става.

Той става.

Тя вече е влюбена в него.

Той вече е разочарован от нея.

Следващата среща е със самотата.


Публикувано от Administrator на 16.08.2017 @ 21:41:15 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   pavlinag

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

Лопата218
автор: nickyqouo
392 четения | оценка 5

показвания 48734
от 125000 заявени

[ виж текста ]
Авторът не желае да се коментира това произведение.