автор: Oblachna

Ти си нищото и името ти е Пустота.
И в очите ти тъгата, уморена спи.
Студът изкоренил е Любовта.
И смисъл нямаш, пепел в теб лежи.
В мътните спомени драскаш лицето ѝ.
Истински да я намразиш искаш.
Кръгът затваря се с желание.
В миг отново да я имаш. Нощем.
Мощен вик. Издълбава те. И тя.
Е пак поникнала в ръцете ти.
Напук. Живее. Вечност е. В сърцето.