автор: osi4kata

Премина тънък слънчев лъч
по равнината на водата.
Далечна лодка. Глас на мъж
се носи. Песента на вятър.
Като любов, като копнеж.
Като отминала раздяла.
Самотна лодка и младеж,
и слънце, току-що изгряло.
Реката кротка, носи мир,
а плясъците на веслата
рисуват любовта безспир.
Спирални дири по водата...
И слънцето върви по тях,
блестят стотици малки пръски -
като безценни стъкълца,
като надежда за завръщане.