автор: Mitko19

Не знам с какво я впечатлих
и как ме забеляза.
Не съм забавен, ни красив,
не съм и умен даже.

А беше тъй прекрасна тя –
изящна, нежна, мила.
Дойде, окъпана в роса,
свенливо поглед скрила.

Протегна ласкаво ръце,
чаровно се усмихна:
– Не си отивай ти от мен,
аз толкова те искам!

Избухна в нас любовен плам
сред китната градина.
Какво се случи после там,
дискретно ще подмина.

Бях най-щастлив на тоя свят,
забравил страх и болка...
Тъй станах жертва, още млад,
на гладна богомолка.