автор: FluBalu

Две горчиви кафета. Виделее едва.
Две блажени врабчета плуват в росна трева.

Розовее небето, а земята сълзи.
Още малко. Ще светне. Ще пристегна коси.

Ще съм строго служебна. Но сега съм любов.
Всяка мисъл е дребна. Всяко чувство – кълбо.

Търкулни го към мене. Да искри! Да искри!
Нека мракът простене и докрай изгори.

Още десет минути и ще лумне денят,
ще ми стане уютно в динамичния град.

Но сега е тревожно. Разпилявам коси
и по твоята кожа плъзгам пръсти – лози.

Лудостта се протяга с вдъхновени очи.
Трябва вече да бягам. Любовта си личи.

И денят се търкаля между тебе и мен
като кръг портокалов съвършен. Съвършен!

Цвета Иванова